История на опаковъчните лепилни материали

През 1909 г. белгийският-американски химик Лех Бекеланд изобретява промишлена фенолна смола, поставяйки началото на лепилата от синтетична смола. През 1912 г. Baekeland демонстрира шперплат, свързан с фенолна смола. Преди Втората световна война естественият-каучук на базата на разтворители доминираше пазара на лепила. След появата на каучуковите лепила през 1932 г., лепилата на базата на „каучук-“ постепенно навлизат на пазара. След Втората световна война се появиха нови полимерни материали, поставяйки началото на ерата на полимерната химия. Изследванията и разработката на синтетичен каучук и синтетични смоли станаха разпространени в световен мащаб, което доведе до съответните технологични иновации в лепилата, като разработването на EVA горещо стопяеми лепила и бързо-съхнещи лепила.

Модернизацията на опаковъчните материали в моята страна започна през 1955 г. с въвеждането на технологията за екструзионно ламиниране, разработена в Съединените щати, което доведе до разработването на композитни филми от целофан и полиетилен. Впоследствие, с разработването на различни филми, технологията за сухо ламиниране от Германия беше въведена през 1965 г. В ранните етапи използваните лепила включват винилацетат, винил естер, етилен-винил ацетат и лепила на базата на каучук-. По-късно, поради добрата обработваемост и високата якост на свързване на полиуретановите лепила, лепилата на основата на полиуретан -се използват почти изключително в пластмасовите композити.